Музей Конака

Сградата е оригинален архитектурен паметник на културата с местно значение. Построена е през XVIII в. и е била използвана за полицейско управление. Поради добрата видимост централната кулообразна част служела като наблюдателница на пожарната охрана.

След Освобождението е преустроена и в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. е превърната в музей. Неговата експозиция проследява историята на Видинския край от най-дълбока древност до Освобождението.
В раздел “Праистория” са показани скалните рисунки от пещерата Магура, обитавана през ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.) и през ранната желязна епоха (I хил. пр. Хр.). Късната бронзова епоха (1500-1200 г. пр. Хр.) е представена от богата колекция предмети, намерени до днешното с. Балей – оръдия на труда и накити, голямо многообразие от инкрустирани глинени съдове и предмети с култово предназначение.

Античният раздел е представен с богати и разнообразни колекции на предмети от големите римски градове Рациария (с. Арчар), Бонония (Видин) и римския кастел Кастра Мартис (гр. Кула). Тук се съхраняват значителен брой произведения на каменната пластика – богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, статуи, сред които се откроява прочутата мраморна статуя “Почиващия Херакъл” (II в., с. Арчар).

Изобилието от антични колекции на керамични съдове, глинени лампи, ювелирни произведения и предмети на бита се допълва и от богато представените в експозицията находки от римски републикански и императорски монети. Към археологическото богатство на римската епоха се прибавя и оригиналната подова мозайка, намерена в крайградска вила до Рациария (III в.).
Периодът на средновековието е представен от експонати, илюстриращи стопанския и военния живот на Бдин. Изложените музейни предмети – керамичен материал, произведения на металопластиката, монети, различни инструменти и пособия, също и представителната трапезна керамика (XIII-XIV в.) от типа сграфито, са открити предимно при археологически проучвания на замъка Баба Вида. Търговските връзки на Бдинското феодално царство са показани чрез представеното копие на Брашовската грамота и нумизматичните находки, сред които се отличават сребърните монети на цар Иван Срацимир (1352-1397 г.).

Документирани са средновековните културни средища – Алботинския манастир (с. Градец, XIII-XIV в.), църквата в с. Долна Каменица (дн. Сърбия), църквата в Раковишкия манастир (XII в.), както и Бдинската книжовна школа, представена чрез факсимилета на Бдинския сборник от 1360 г.

От XV до XIX в. градът с новото си име – Видин, се намира под турска власт. Той е център на санджак и вилает. През периода XV-XVII в. е най-голямото пристанище по Долни Дунав, а по-късно се превръща в една от значителните крепости по крайбрежието му. Във Видинско е избухнало първото антиосманско въстание (1408 г.), а за най-масовото българско въстание от 1850 г. е експонирана оригинална преписка. Показани са развитието на образованието и църковно-националните борби, довели през Възраждането до идеята за българската свобода и независимост. Видин е освободен за нов живот през 1878 г.