Ловеч

Ло̀веч е град в Централна Северна България. По време на османската власт е наричан „Алтън Ловеч“ – „Златният Ловеч“. Ловеч е административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. По данни на НСИ населението му е 27 046 души^[1] (31 декември 2024 г.).

Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. На 149 km на запад е столицата София, на 161 km на юг е Пловдив, на 306 km на североизток е Варна, на 299 km на югоизток е Бургас, на 33 km на юг е Троян, на 35 km на север е Плевен и на 39 km на изток е Севлиево. Намира се от двете страни на река Осъм, която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалният венец на хълма „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 m. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“, разположен на югоизток със своите 450 m надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка със 150 – 190 m надморска височина и наклон на терена 3 – 8%.