Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“

Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“ е основан в средата на 13в. от киевския княз Георги Глож, който с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в земите около днешното с. Гложене и построява там манастир посветен на иконата „Св. Георги Победоносец“. Легенда разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те тълкували това като божи знак и в края на 14в. построили там нов манастир, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.

Тунелът наречен „Просечник“ е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928г.

По време на османското нашествие Гложенският манастир продължил да функционира, но изпаднал в тежко финансово състояние, тъй като изгубил собствеността си върху селата Малък Извор и Гложене, дарени му още от княза. В началото на 18в. бил изграден нов манастир – „Св. Георги Победоносец“. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на висока, труднодостъпна скална тераса.

През кьсно средновековие Гложенският манастир съхранявал религиозните и духовни постижения на българщината, но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него, не оцеляло почти нищо, тъй като били унищожени от ловешките гръцки владици. Днес, освен ръкописа със сказанието за манастира, е известен един „Апостол“, писан в 1689 година. През 18 и 19в. монасите от Гложенския манастир допринесли много за развитието на училищното дело. Освен откритото още през 17в. манастирско килийно училище, били поддържани училища и в метоси в с. Малък Извор и Ловеч.

Гложенският манастир се превърнал в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен станал хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. Тук все още се пази скривалището на Апостола намиращо се в тунела „Просечник“. В близост до манастира в с. Голям извор е създаден и първият революционен комитет.

През 1893г. в Гложенския манастир бил заточен Митрополит Климент ( Васил Друмев ), който прекарал там 15 месеца.

Тежко се отразили на Гложенската обител двете заметресения от 1904г. и 1913г., когато била и разрушена първоначалната манастирска църква.