Пещера Магурата

Образуването на Магурата е започнало преди около 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България /общата дължина на откритите досега галерии е около 2,500 метра/. Образуванията в нея: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови

джобчета и пещерни бисери, са впечатляващи. „Големият сталак-тон“, например, е с височина 20 и диаметър на основата 4 метра, а сталагмитът „Падналият бор“ е с дължина 11 и диаметър 6 метра.

Първите следи от човешко присъствие в Магурата датират от 8 хиляди години пр. Хр. Хората са я населявали до раннобронзовата епоха. В така наречената Триумфална зала са запазени забити в земята дървени колове на 25 сантиметра един от друг. Те са били преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, използвана не само за приготвяне на храна, но и за изпичане на керамични съдове. Доказват го откритите фрагменти от паници, гърнета и чаши.

Защитена от ЮНЕСКО като природна забележителност, пещерата наподобява подземна катедрала и е една от най-ярките туристически атракции в Източна Европа.
Онова, което я прави наистина уникална, са изключително добре запазените древни рисунки, които нямат аналог не само в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.
В култовите сцени жените са нарисувани с по-голям ръст от мъжете, защото това е било времето на матриархата. Различните композиции отразяват всекидневието на тогавашните хора, както и примитивните им представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи и е невъзможно да бъдат описани: танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали, своеобразни „шахматни пана“, фантастично стълпотворение от хора, животни, геометрични фигури, изображения на слънца и звезди. Изминали са хилядолетия, а рисунките, сътворени с гуано /тор/ от прилепи, са все така ярки. Сигурно затова наричат Магурата „Осмото чудо на света“.
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите рисунки, които поставят въпроси, все още не получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Възможно ли е обитателите на пещерата да са се срещали с пришълци от космоса, които след това са обожествили? Тази хипотеза има привърженици.
Сред рисунките има още една любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата – танцуващи мъж и жена в характерни пози -жената е по-голяма и с вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им, е нарисувана гъба, а на следващата мъжът вече е в еротична поза и на неговата глава и тази на жената има ореол. Предполага се, че обитателите на пещерата са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс. Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В нея постоянната температура е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с гуано. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван /според някои учени/ годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Грегорианския календар).