Римска гробница в Силистра

Римската гробница в Силистра се намира в близост до Централната част на град Силистра, община Силистра, област Силистра на ул. „Седми септември” и „Бойка войвода”. Разположена е на 429 км от столицата София. От София до Силистра е наличен автобус от Централна автогара София три пъти на ден, както и влак също три пъти на ден от Централна жп гара София.

Римската гробница в Силистра датира от средата на IV век. Известна е с богатата си стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, господарската семейна двойка и техните слуги), които са направени вероятно от египетски или сирийски художник. Гробницата представлява еднокамерна сводеста каменна постройка с вход от изток и размери 3.3 м x 2.60 м x 2.30 м. Тя е открита през 1942 г. и днес е положена в специална защитена сграда.

За разлика от повечето гробници от ІІІ-V век целият интериор на Силистренската гробница е покрит с живопис. На бял цокъл е разположен фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемиденочервена рамка. Сводестият таван е разделен на 63 квадрата с вписани в тях осмоъгълници. Всяко от тези рамкирани полета е изрисувано с най-красиви и екзотични растения и животни, а в четири от тях има изобразен младеж-ловец. Между стенните пана и тавана неизвестният художник е изрисувал гредоред, за да бъде разграничен земният свят от отвъдния.1
Върху централното пано е изобразен господарят в цял ръст, облечен като знатен римски пълководец, който държи в ръката си императорска грамота. До него е знатната му съпруга. От двете им страни са изобразени прислужници, те поднасят елементите на костюма на господаря магистрат. Сводовата живопис наподобява богато украсен килим.

Благодарение на описанията на хронистите (най-вече на Йоан Лид и Константин VII Багренородни) и изследванията на византолозите знаем достатъчно за най-висшите сановници в императорския двор както за по-ранния (IV-VII в.), така и за по-късния период (IX-X в.).

След по-внимателно вглеждане в стенописите на Силистренската гробница и по-точно в одеждите на господаря и след съпоставка с описанията на Йоан Лид и Константин Багренородни местната аристокрация действително е облечена в бледожълта туника и червена хламида, закопчана с тъмножълта (златна) фибула. Долавя се още, че това не е обикновена туника, а светла дългоръкава туника (бяла, с нюанси на златисто), украсена със сегменти от пурпурен плат в долната половина на раменете и ръкавите. Според автентични изображения и писмени източници дългоръкавата туника става елемент от облеклото на най-висшите аристократи още през IV в., а според Йоан Лид специално белите туники с пурпурни сегменти са запазени за патрициите.

Допуска се, че господарят от Силистренската гробница е от съсловието на знатните особи (ilustres). Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, е почетен с висока титла (патриций, магистър, сенатор, консул). Единствените указания за това се съдържат в неговия костюм и кодицила. Те са отчетливо представителни и напълно съвпадат с костюмите и регалиите на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавата хламида са с ясно указание, че той принадлежи към висшата военна аристокрация. Доверявайки се на описанията на древните автори (Йоан Лид и Константин Багренородни) и анализите на А. Беляев (според него за патрициите са характерни белите дългоръкави туники и хламидите с цвят на сухо вино червеникаво-кафяви и пурпурни таблони), то господарят от Силистренската гробница вероятно е бил патриций – военно лице.
Възможно е в изобразения четири пъти върху тавана млад ловец да е закодиран образът на господаря като юноша. В този смисъл, след като горе е представено аристократичното му хоби приживе, то защо върху долния регистър да не се възпроизведе най-голямото му достижение в земното му битие – инвеститурата, парадния костюм и регалии на най-висш сановник (по-скоро патриций, отколкото магистър, консул или стратег), получени от самия император в Константинопол.2

Украсата на тавана сякаш иска да ни пренесе в мечтания от всички хора извънземен свят. Между стенните пана и тавана неизвестният художник е изрисувал гредоред, навярно за да бъде разграничен земният свят от отвъдния. Този световен шедьовър на изкуството се датира малко след управлението на Константин Велики (306-337), вероятно при неговите синове – наследници